Домбровскис:Новата ЕК ще каже да или не за ERM II, бг икономиката има структурни проблеми

35
Владислав Горанов и Еврокомисар Домбровскис, снимка ЕК

Българската икономика има структурни проблеми, а ниският жизнен стандарт и бедността са основните проблеми пред България, която иначе върви уверено по пътя към въвеждане на еврото, заяви в интервю за БНР зам.-председателят на Европейската комисия Валдис Домбровскис.

В интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ по-рано тази седмица той обяви, че страната ни може да въведе еврото най-рано през 2022 г. За да стане това, България трябва да продължи да води „разумна“ фискална и макроикономическа политика, въпреки че европейската икономика рано или късно ще изпадне в рецесия.

Валдис Домбровскис припомни, че през лятото България ще получи отговор дали може да се присъедини към обменно-валутния механизъм ERM II. Но

очакваното „да“ или „не“ ще бъде дадено от следващия състав на Европейската комисия.

В края на месеца се очаква Домбровскис да пристигне в София и да отговаря на въпроси в рамките на т.нар. граждански диалог, а по-рано през седмицата в Рига той потвърди твърдата убеденост на евроинституциите да реформират еврозоната, която е готова да посреща нови страни – членки.

В латвийската столица с еврокомисаря разговаря Марта Младенова от БНР. Ето и част от интервюто му за БНР.

– Всички знаем, че рецесията чука на вратата ни, а и в този период на България й предстои плащане на падежиращ дълг. Можем ли да бъдем сигурни, че стабилността на макрорамката ще бъде запазена?

– Първо, миналата година имаше доклади за сближаването на Европейската централна банка и на Европейската комисия. Заключението в тях беше, че България изпълнява критериите от Маастрихт с изключение на този за обменно – валутния курс. За да го покрие, трябва да се присъедини към ERM II. Ако България продължава с отговорната фискална и макроикономическа политика, аз мисля, че е напълно възможно да продължи да изпълнява критериите. Също така има аспекти от законодателството, които трябва да бъдат синхронизирани с държавите от еврозоната, но аз съм убеден, че всичко това е напълно постижимо.

– Кои са основните предизвикателства пред България?

– Всички европейски държави са изправени пред предизвикателства.

В случая с България най-големият проблем е повишаването на жизнения стандарт и намаляването на диспропорцията между бедни и богати. България е една от страните в Европейския съюз с най-широко разтворена ножица между доходите на бедните и богатите.

Може би това е сред най-важните предизвикателства, които ние посочваме в специфичните за всяка страна препоръки. Когато говорим за присъединяване към еврозоната, трябва да си отговорим на въпроса дали то ще спомогне за намаляването на неравенството в доходите и за общото подобряване на жизнения стандарт в България. Ние твърдо вярваме, че въвеждането на еврото в страната ще подобри икономическото развитие. Българският лев вече е фиксиран към единната европейска валута, но вие не може да черпите от позитивите от нея.

Веднъж въвели еврото, вие ще започнете да се ползвате от по-ниски лихви, няма да търпите загуби заради обменния курс и ще има по-голяма прозрачност при образуването на цените. Всичко това ще доведе и до крайната цел – по-добро икономическо развитие и по-висок жизнен стандарт.

– А ще е готова ли икономиката ни за тази промяна? Всички знаем, че българската икономика има сериозни структурни проблеми.

Именно. Заради това България е сред страните в процедура заради макроикономически дисбаланси. Ние сме направили специфични препоръки, които биха помогнали на страната да преодолее тези дисбаланси. Отново ще подчертая, че България е напълно способна да се справи с тази задача.

– Хърватия също е тръгнала по пътя към въвеждането на еврото.

– Към Хърватия има същия подход. Тя е на път да изпрати своето писмо с ангажименти към Еврогрупата. Когато Еврогрупата получи българското писмо, съвсем ясно подчерта, че всяка друга държава – кандидат за еврозоната ще трябва да мине по същия път. Това е в пълен унисон с принципа за равно третиране. Ако трябва да очертая времеви хоризонт, Хърватия върви с около година след България.

СПОДЕЛИ В