Манолова: Нямам планове за позиция, страхът от това е голям,100 % ще работя за гражданите

11

„Сблъсках се с този парадокс още първите си дни, след като встъпих в длъжност като омбудсман. Тогава – предвид на многобройните жалби от граждани в началото на отоплителния сезон – 2015-2016-а се сблъсках със ситуация, при която граждани бяха съдени за минимални суми – за стотинки, за левчета, за 5-10-20 лева. Суми, които те биха си платили, стига да бяха уведомени затова, че ги дължат. И върху тези суми се начисляваха огромни разноски – съдебни такси, експертизи, такси на частни съдебни изпълнители. Но сред всички тези съдебни такси особено се откроява един вид такса – това е таксата юрисконсулт на „Топлофикация“, която в различните случаи стигаше до 950 лева“.  Това обяви в предаването„Офанзива с Любо Огнянов“ по Канал 3 националният омбудсман Мая Манолова по повод делата, които води срещу „Топлофикация София“ и конкретно за юрисконслутските такси, чрез които дейността на дружеството започва да наподобява юридически бизнес.

„Например,

имало е случаи, при които за дълг от 15,48 лева, който има лихва от 1,09 лева, юрисконсултите искат 300 лева по заповедното производство, а ако гражданинът възрази, искат още 300 лева в исковото и след това в изпълнителното още 350 лева. В крайна сметка сумата набъбва от 15 до 950 лева.

Масовият случай е този, при който гражданите изобщо не разбират, че са съдени за тези 15 лева. Веднъж имат 300 лева и после още 350 при ЧСИ, плюс всички останали съдебни такси“, поясни Манолова.

Тя коментира и дали тези суми всъщност се отразяват на останалите потребители.

„След като осъзнах, че „Топлофикация“ води дела само за да прибере от тях юрисконсулстски възнаграждения за своите юристи, поисках съответните справки от Софийски районен съд. И се оказа наистина, че за 2015-а „Топлофикация“ е завела 21 хиляди дела.

Има 7000-8000 дела при частни съдебни изпълнители, т.е. 30 хиляди дела – минимално по 300 лева юрисконсулстско възнаграждение, което прави една сума от 9 милиона лева.

Осъзнах, че всъщност делата се водят единствено и само клиентите да бъдат натоварени с допълнителни разноски, които да влязат в касата на „Топлофикация“. И започнах, отначало с добро, с опити да убедя изпълнителния директор на „Топлофикация“, след това Столичния общински съвет (СОС), неговия председател, шефовете на различните комисии в СОС, защото да припомня, Столична община е принципала на „Топлофикация“, да ги убедя с добро, че не трябва да съдят граждани за стотинки, без да са ги уведомили и не трябва да им начисляват юрисконсултски възнаграждения върху сумите за парно.

С добро не стана, проведохме множество разговори, подадох жалба в Конституционния съд, писах във Върховния касационен съд да искам тълкувателно решение, накрая внесох законодателно предложение и убедих депутатите от правната комисия да намалят тези юрисконсултски възнаграждения и те ги намалиха шест пъти. Но проблемът остана – едно от средствата, които се опитах да използвам тогава, бе по Закона за достъп до обществена информация да получа информация от дружеството колко лева са поискали във вид на юрисконсултски възнаграждения служителите на „Топлофикация“ от столичани. И сагата със съдебното дело започна така“, разказа омбудсманът.

„Те отказаха да ми отговорят, три години ние се разкарвахме по съдилищата, спечелихме на две инстанции и в резултат на съдебните решения онзи ден шефът на „Топлофикация“ ми предостави исканата информация. Която разкри още по-фрапантни факти.

Първо в това, което се убедих от отговорите на изпълнителния директор е, че „Топлофикация“ не знае точно колко дела е завела през 2015-, вероятно и през следващите години. Колко юрисконсултски възнаграждения е поискала, колко са ѝ присъдени и колко са събрани. Казвам го, защото данните, които ми предостави изп. директор се разминават с други данни, които се намират в официални документи, издадени от самата „Топлофикация“. Например размерът на присъдените юрисконсултски възнаграждения. Според отговора на изп. директор за 2015-а са присъдени в размер на 4 милиона 232 хиляди лева. Но според доклада на „Топлофикация“ за 2015- и годишния счетоводен отчет за 2015-а, заверени от одитор, присъдените суми са 6 милиона 115 хиляди лева. Мисля, че тези 2 милиона не са някаква пренебрежимо малка цифра, която просто да бъде махната с ръка“, заяви Манолова.

Откъде обаче идва разликата от 2 милиона лева – от некадърност или от присвояване.

„Не мога да правя подобни твърдения. Единственото, което твърдя е, че очевидно има разминаване в информацията в абсолютно официални документи и явно ръководството не знае или не иска да даде информация за присъдените и събраните суми от юрисконсултски възнаграждения. По мои сметки, тъй като през 2015-а са заведени близо 30 хиляди дела, присъдените възнаграждения са минимум 9 милиона лева. Но поне по единия от документите, изходящи от „Топлофикация“ става въпрос за 6 милиона.

Още по-интересно е какво се случва през следващите години. През 2016-а присъдените суми от юрисконсултски възнаграждения са 10 милиона 224 хиляди, а през 2017-а са 10 милиона 844 хиляди“, заяви Манолова.

„Става дума за огромни суми, които се претендират от столичани, които не са за парно, не са за топла вода, не са даже за сградна инсталация. Това са паразитни разноски, които се начисляват върху сумите на столичани. Освен това не всички от тези хора са такива, които нямат възможност или нямат желание да си платят. Според Вас дали гражданинът, който е дължал 15,48 лева не би си платил тази сума, вместо да бъде натоварен после първо с 300 лева, после с още 350 лева и после евентуално с още 300, плюс евентуално и две експертизи и за по 150 лева и разходите за ЧСИ. И дългът от 15 лева реално може да нарасне до 1015 или 2015 лева. Дали гражданинът не би събрал 15 лева или би отишъл на съдебна процедура, която да го доведе до минус 2000 лева“, попита риторично обмбудсманът.

„На фона на тези огромни приходи от юрисконсултски възнаграждения и предвид факта, че в правна дирекция на „Топлофикация“ през 2015-а са работили 67 души, на фона на това „Топлофикация“ наема външни адвокатски кантори, на които плаща хонорари, за да ги представлява по делата. Те имат 67 души в правна дирекция, а наемат адвокатски кантори. Тези адвокатски кантори, видно е от отговора, са получили 2 милиона 250 хиляди лева през 2015 г., забележете, за явяването по 7 дела“, обяви Манолова. 

„А заплатите на тези служители в правна дирекция са в размер на близо 800 хиляди лева, тази информация я черпя не от отговора на изпълнителния директор, а от една проверка, одитен доклад на Държавна финансова инспекция, в който става ясно, че имат 67 души. Иначе от отговора на изпълнителния директор се разбира, че те имат само 19 юрисконсулти“, поясни омбудсманът, като показа и за какво точно се вземат по 300 лева, а именно попълването на заявление от 2 страници, което може да се попълва и от не юрист.

Тя говори и за други две борби, които поведе – тези срещу колекторските фирми и банките.

„Проблемът с липсата на баланс на правата и гражданите като потребители и на всички тези монополисти, топлофикации, енергоразпределителни дружества, ВиК-та, мобилни оператори, колекторски фирми, бързи кредити, банки – дисбалансът в техните отношения е отдавна в законодателството и е сто процента в интерес на икономическите силните. Факт е, че всеки един от тези субекти може да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и да започне да събира своите вземания по облекчена съдебна процедура, която се изразява в попълването на само един документ.

При банките е още по-облекчено, защото те само по извлечения от сметки,  могат да претендират за суми от своите клиенти. Проблемът тук е, че когато става дума за потребителски взаимоотношения, съдът има ангажимент да следи за наличието на неравноправни търговски клаузи. Само че от това заявление съдът не може да прецени има ли неравноправни отношения само от този документ.

Така че промените, които аз предлагам – по отношение на топлофикации, бързи кредити, мобилни оператори, колекторски фирми, са съдът да може да проверява служебно. Даже гражданинът да не знае, съдът да може да го защити срещу неравноправни търговски клаузи.

По-сложна е ситуацията с банките, защото те само по извлечение от сметки те могат да започнат изпълнение срещу имуществото на длъжника. И той дори и възразявайки не може да спре изпълнението. Така че тук нашите задачи се свеждат до това – първо да дадем защита на потребителите от банките срещу неравноправни търговски клаузи, и второ – да направим предложение, които да дават възможност на длъжника във всеки един момент да може да спре принудителното изпълнение срещу неговото имущество, за да бъде извършена проверка, включително на това дали банката коректно е изчислила дълга, защото тя може просто да сбърка“, заяви Манолова.

Тя поясни, че това е нейното предложение до депутатите, но то е претърпяло промяна в парламента.

„Всъщност моят вариант присъства в предложението на депутатите, но има и още един вариант на същия текст, който предлага гражданинът да може да спре изпълнението върху неговото имущество, ако внесе една трета от задълженията си. Това обаче абсолютно безсмислено, да не кажа цинично предложение, защото ако гражданинът има една трета от задължението, той би си погасявал вноските и няма да стигне до предсрочно изискуемо задължение“, добави омбудсманът.

Мая Манолова поясни, че по тази тема България е предупредена от Европейската комисия, че може да започне наказателна процедура с осъждане на държавата в съда на Европейския съюз в Люксембург.

Извън потребителските теми Мая Манолова коментира и социологическите проучвания, повечето от които ѝ отреждат най-висок рейтинг и доверие у нея сред водещите фигури и институции в държавата и съответно бе запитана дали би се върнала активно в политиката като се кандидатира за кмет на София или дори на по-висок пост.

„В момента нямам намерение да си сменям работата за никоя друга позиция. Имам достатъчно ангажименти като омбудсман.

Но очевидно страхът да не го направя е особено голям, тъй като черната кампания срещу мен вече започна. С абсурдни обвинения – че съм била на Шипка, за да освирквам, представете си, официалните лица. Че съм се срещала тайно с шофьорите от градския транспорт. Че съм посещавала имоти в кюстендилски села. Подобни черни кампании не са помогнали на никого, който ги е започвал. Те обикновено не свършват добре за тези, които ги започват“, заяви Манолова.

Тя обяви и че няма планове за това какво ще прави, след като ѝ изтече мандатът като омбудсман през следващата година, като така опита да разсее и слуховете, че готви свой политически проект.

Нямам планове в момента. Сигурна съм, че без работа няма да остана.

Била съм адвокат, няма нищо лошо, човек даже и да е имал много високо доверие, след това да продължи с друга професия.

Независимо какво ще правя – дали ще бъда адвокат, или ще се кандидатирам за друга позиция, със сигурност това, което ще правя, ще бъде сто процента посветено на гражданите. Каузите, с които съм се ангажирала и всички тези проблеми, които ме трогват, това не би ми позволило да правя нищо друго, освен да защитавам хората“, заяви Мая Манолова.

СПОДЕЛИ В