проф. Статев:Над 95% от студентите в УНСС след завършване работят по специалността си

45

В УНСС се обучават бакалаври и магистри от 30 страни. Техният брой значително нараства както от обмена, който има УНСС по програма „Еразъм +“, така и от съвместните магистърски програми с чуждестранни университети. Примери в това отношение са съвместната магистърска програма по европейски бизнес и финанси с Университета Нотингам Трент, с Римския университет по международни отношения, магистърската програма „Ядрена сигурност“ – единствена по рода си в света, която осъществяваме с Международната агенция по атомна енергия под егидата на ООН.
Фокус: Наскоро УНСС подписа и споразумение за сътрудничество с Технологичния образователен институт (ТОИ) на Тесалия, Гърция.

Ректорът на Университета по национално и световно стопанство проф. Стати Статев даде интервю за Агенция „Фокус“ във връзка със започването на новата академична година. Ето какво коментира проф. Статев.

Фокус: Какъв е броят на първокурсниците, записали се за тази година в УНСС?
Проф. Стати Статев: През тази година бяха приети близо 4 хиляди първокурсници. С тях студентите в ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ са около 22 хил. – 17 хил. бакалаври и 5 хил. магистри. УНСС е единственият университет в България, в който има над 20 хил. студенти.
Фокус: Към кои специалности се наблюдава най-голям интерес през последната кандидат-студентска кампания? Каква промяна отчитате в сравнение с миналата година?
Проф. Стати Статев: Трендът е почти равен. УНСС приема студенти не по специалности, а по професионални направления (с изключение на „Право“, което регулирана професия). Практиката ни подсказа това решение, което е много по-позитивно, защото е по-добре да приемаш студенти например в професионално поднаправление „Счетоводство, финанси и контрол“ и след две години, на база на техния успех и на информираността им през това време, те да направят мотивиран избор на специалност. След четири семестъра, през които са изучавали фундаментални дисциплини, този избор е по-съдържателен и върху много по-добра основа и постигнати резултати, отколкото след завършване на гимназия, когато човек е ориентиран повече по етикета, отколкото по съдържанието.
С годините интересът към направленията се променя. Например миналата година имаше изключително голям интерес към „Приложна информатика, комуникации и иконометрия“. Тази година той леко спадна, но пак се препълни. Традиционен е интересът към „Финанси, счетоводство и контрол“, „Право“, към „Икономика на инфраструктурата“, в която са специалности като „Маркетинг“, „Стратегическо планиране“, „Национална и регионална сигурност“. Тоест, всеки студент има личностна мотивация. Едно е да иска да работи във финансовата сфера – тогава отива във Финансово-счетоводния факултет. Друго е да желае да работи в областта на човешките ресурси, застраховането, макроикономиката – тогава избира поднаправление „Икономика, общество и човешки ресурси“. И трето е да има интерес към отраслите – тогава отива в Бизнес факултета, където след това може да избере икономика“ на съответния отрасъл – бизнес икономика, предприемачество, агробизнес, природни ресурси и др.
Фокус: Каква е политиката на УНСС към чуждестранните студенти? Колко са чуждестранните студенти, които ще прекрачат прага на университета през следващата академична година, и кои са най-желаните от тях направления?

Фокус: Имате ли статистика каква част от студентите, завършили УНСС, започват работа по специалността си?
Проф. Стати Статев: Повече от 95%. Преди 5-6 години тогавашният министър на труда и социалната политика Тотю Младенов, въз основа на данни на НОИ, написа в нашата Златна книга: „Гордея се да бъда в университет, чиито възпитаници се реализират в 97% по специалността, която са завършили“.
УНСС няма проблем с реализацията на своите възпитаници. Проблемът е, че когато се даваха акредитации през всичките тези години, от 51 университета в България в 27 беше разрешено да се преподават „Икономика“ и „Администрация и управление“. Защото ако един човек е завършил „Финанси“, „Икономика“ или „Бизнес икономика“ в УНСС, той веднага си намира работа. Това е оценка на бизнеса. Но ако е завършил там, където тези специалности не са в основния профил на университета, естествено, че има проблеми.
Приехме много добра стратегия за висшето образование. Надявам се, че постепенно държавата ще направи необходимото образованието да се осъществява от тези висши училища, които наистина са най-компетентни. УНСС също би могъл да открие медицински или инженерен факултет, но не считам, че това е сериозно, дори да носи много пари. Така че има какво да се направи и очаквам когато държавата поръчва кадри, да преценява на кой университет какви кадри да поръчва.