СПЕЦИАЛНО Кръстев:Детската агресия не е проблем само на училището,а и на обществото

Ако разчитаме само на мобилни групи от обучени в кризисна интервенция психолози, ще работим основно с последиците, а не с причините за агресията, казва психологът Александър Кръстев

898
Александър Кръстев е доктор по психология. Работи като консултант и обучител на Националния институт за образование и приобщаващи политики на НАРУ. Има множество публикации в сферата на ранното детско развитие и професионалното прегаряне при помагащите професии. От повече от 10 години е директно ангажиран с въвеждането на приобщаващо образование в България чрез работата си в регионален екип за подкрепа на личностното развитие.

Г-н Кръстев, напоследък забелязваме повишаване на случаите на насилие в училище, какви са причините според вас?

– Агресивното поведение на човека е един от постоянните проблеми, които попадат трайно в предметното поле на основните науки за човека и човешките взаимоотношения. Теориите за агресията, нейните мотиви, форми и съдържание придобиват приоритетно и практично значение при общества в преход, където старите политически, икономически и морални ценности се рушат, а създаването на нови ценности е процес, който се извършва бавно и мъчително. Агресията при децата и учениците е отражение на социалната агресия. Един от симптомите на този преход е детската агресия. Тя намира отражение при децата и училищните социални структури. Детската агресия има психолого-педагогическата, правна и икономическа значимост. Важно е да се отбележи, че детската агресия отдавна вече не е проблем само на училището, а социален проблем на обществото.

Чести станаха проявите на крайно агресивно и разрушително поведение от страна на подрастващите към институциите, своите семейства и връстници. Уязвимостта на подрастващите в процеса на формиране на нови и позитивни правила в обществото, семейството и училището е голяма. Актуалната ситуация поставя родители, педагози и психолози пред сериозни трудности при формирането на модели за въздействие върху децата и справяне с негативизма, ниската самооценка и страха от неуспех в живота.

Каква е ролята на родителите и в този процес?

– Агресията не е генетично предопределена, а се придобива и е типична форма на социално поведение. Човек става агресивен, когато  общува с  другите. Много юноши не показват признаци на агресивност, когато са сами, но се променят коренно в обкръжението  на семейството, роднините, групата, класа, сред приятелите.  Социалната среда и моделите, които тя задава формират реакции у децата спрямо различните житейски ситуации. Взаимодействието със средата често е зависимо от поведенческия  репертоар на всяко дете и на самата група. Семейната среда е отражение на проблемите в обществото и жизнения стандарт – битовите условия, материалният статус, образователното и културното равнище, професионалната квалификация и реализация на родителите, броят на децата в семейството и т.н.

Семейната среда или отсъствието на семейството, както и спецификите на семейната среда, оказват основно влияние върху формирането на ценностната система на отделния индивид. Семействата с асоциална ценностна система, с дефектна структура или други дефицити в семейното функциониране, обикновено оказват съществено влияние върху формирането на една детска личност склонна към агресивни модели на поведение и действия. Често пъти агресивните деца всъщност са деца, попаднали в омагьосан кръг. Многобройните изследвания показват, че причина за такова поведение най-често е липсата на достатъчно внимание и разбиране от страна на възрастните. Но със своето поведение малките агресори само още повече отблъскват от себе си околните, а тяхната неприязън още повече засилва протестното поведение на детето.

В семействата на децата с агресивни и противообществени прояви има редица признаци на семейно напрежение, скандали, побоища, злоупотреба с алкохол, наркотици. Често пъти родителите на девиантните деца,  сами са хора с девиантно поведение.

Имат ли нужда учителите и училищните психолози от специална подготовка по отношение на справяне с кризисни сигуации?

– Категорично всички училищни специалисти имат нужда от базови познания в областта на кризисната интервенция. Важно е да се знае как да се реагира превантивно, за да се овладее конфликта навреме. Ако разчитаме само на мобилни групи от обучени в кризисна интервенция психолози, ще работим основно с последиците, а не с причините за агресията. Важен акцент в работата на училищните специалисти е системната работа и интерес към темата за агресията и насилието.

Често се сещаме за превенцията на насилието и агресивните прояви в училище след нещастен случай. В актуални изследвания ученици споделят, че учителите и училищните психолози не работят с тях достатъчно по темата за агресията и училищното насилие. Училищата не правят  учениците активни участници в механизма за справяне с агресивното и предизвикателно поведение. От изключителна важност е наличието на ясен механизъм за действие и реакция при сигнал или симптом за агресия сред учениците. Трябва да се признае и това, че обществото има свръх очаквания от педагози и психолози, а не подкрепя техните усилия. Решението е възможно само и единствено със съвместни действия между, училище, родители и ученици.

Какви обучения предлага НАРУ?

– Това, което искам да ви препоръчам, е „Управление на предизвикателно и агресивно поведение “ – експериментална тренингова програма за превенция на предизвикателно и агресивно поведение. Много емоции и полезни знания, комбинирани с добър практически инструментариум. Това е една от най-новите ми теми и се надявам се да е повод за срещи с много колеги.

СПОДЕЛИ В