Ангелов:Да се подценява и отписва Борисов и ГЕРБ е рано,БСП не съумя да е алтернатива

259

Ние се намираме в ситуация на преход към формиране на нова партийна система

При правителство на малцинството парламентът ще се превърне в мястото на вземане и окончателно решаване на много въпроси.

Борислав Ангелов e политолог. През 2001 г. се дипломира като магистър по политология в СУ „Св. Климент Охридски” със специализация „Външна политика и национална сигурност”. През 2003 година завършва и „Публична администрация”(бакалавър), отново в СУ. Професионалните му занимания са в сферата на геополитиката, политическите идеологии, институции, избирателните системи, коалиции и медии.

– Какво е най-малкото общо кратно, около което могат да се обединят опозиционните партии, за да излъчат правителство?

– От гледна точка на теорията на коалициите при 6 политически формации с тези резултати имаме никак не малко варианта за правителство, но в случая говорим затова, което е възможно в момента като вариант и то за опозиционните. Около това, което могат да се обединят формациите е моделът ГЕРБ, както те го наричат. Големият въпрос е дали могат да погледнат отвъд това с един по-дългосрочен хоризонт. Понякога говорят и разбират различни неща, когато говорят за модела ГЕРБ. Да правиш политика само на изключване, срещу някого или изолиране не е достатъчно. Освен да си анти, трябва да си и алтер, особено пък ако си на власт. Трябва да се направят не малко компромиси, да се търси съгласие, консенсус, диалог, разбирателство, ако искате да преодолееш и егото си.

Имам усещането, че мнозина у нас не съумяват да разчетат изборните резултати, какво е казал суверенът, особено политиците, а и не малка част от колегите анализатори, особено тези вживели се в ролята си като политически комисари. Отново се бърка желаното с реалното и се подценява избирателят, дават му се квалификации, оценки.

Особено когато изгледите са да има правителство на малцинството или нови избори. От гледна точка не само на теорията, но и на практиката най-нестабилните правителства са тези на малцинствата.

– На какво се дължи неочакваният резултат за БСП?

– Ще се опитам да бъда кратък на този въпрос без да навлизам в подробности и детайли. За мандата на 44-то Народно събрание

БСП не съумя да се изгради като алтернатива на управлението, беше възприета като част от статуквото.

Не е достатъчно да твърдиш, че си алтернатива, трябва избирателят да те припознае в тази твоя роля. БСП получи най-малкия резултат в парламентарни избори като брой гласове. По-малко и от 2014 г., когато беше след управлението на Орешарски. Впрочем и тогава БСП можеше да стане трета политическа сила, но тогава след  ДПС. Вярно през 2001 г. социалистическата партия беше трета сила, но тогава тя събираше около себе си формации, имаше от една страна Нова левица, а от друга Коалиция за България. Излъчваше и следваше път на търсене на обединение на съмишленици. Докато сега формацията излъчваше разделение и боричкания, на съглашателство с управляващите, нямаше я и мотивацията. Трудно може да активираш местните организации да работят, когато в райони с 4 или 5 мандата водачът не е свързан с него. Опонентите на социалистическата партия се възползваха максимално и от това, че има разминавания, различия между БСП и Румен Радев.

БСП не съумя да разчете знаците, които им дадоха избирателите в двата избора през 2019 г., особено след местните.

Самата кампания изглеждаше вяла, пасивна, страх да не направи грешка и да нея обвинят в агресивност. Не успя да спре трендът на спад на оттегляне на подкрепата за нея в хода на кампанията. Не съумя да обясни на колебаещите се нейни привърженици да отидат да гласуват въпреки страха от пандемията. Гласувалите за БСП избиратели, ако не решат да я подкрепят или ще си останат вкъщи, или ще гласуват за други формации с реторика близка до нейната. Формацията не използва достатъчно новите медии, човек остава с усещането, че БСП прави кампания в друга обстановка и ситуация. Все пак се намираме  цифровата епоха, а не в аналоговата. Това че имаш твоя телевизия не е достатъчно. Инициативата им да се гласува машинно не е лоша, но тя не беше насочена към тези избиратели, които биха я използвали да подкрепят коалицията на социалистите. Все едно ЦИК призовава към това.

– Какви варианти има пред Борисов и ГЕРБ да се задържат във властта и какви ще са последиците, ако не успеят?

– Дали ГЕРБ ще се задържат или не, както и какви последици ще има за нея зависи от това, какво ще съумеят да направят формациите, които не бяха част от мандата на предходния парламент. Да имат ново правителство минава през това да се откажат формации от заявката си, че няма да подкрепят правителство с мандата на ГЕРБ. Да се подценява и отписва Борисов и ГЕРБ е рано. В момента може да изглеждат в изолация, но може като едното нищо да бъдат върнати в играта отново. ГЕРБ има силно присъствие в местната власт, представителство в Европейския парламент, част са от най-голямата група там, ще имат и най-голямата група в новия парламент. В зависимост от развитието на събитията може да изиграят хода, че са направили крачка назад за да направят по-голям скок утре напред. Впрочем те това са го правили в миналото и бих казал не един път, макар и по друг начин и в друга обстановка.

– Може ли предсрочни избори в рамките на годината да доведат до значително по-различен резултат от сегашния?

– Сметките какво ще се случи при един предсрочни избори в рамките на годината днес могат да излезнат на мнозина без кръчмар.

Да се дава прогноза е рисково дело, но сценарии може да се начертаят.Може да доведат и възпроизвеждане на този резултат, до връщане на бял кон на някои формации на политическата сцена, както и до вкарване на нови политически формации в парламента, каквато е тази на Васил Божков.

Колко социологически агенции им даваха резултат преди това от почти 3 %, ако те им даваха толкова нищо чудно днес да бяха част от НС.

– Кои са най-важните проблеми извън съставянето на правителство, които трябва да разреши Народното събрание в първите си работни седмици?

– За да се състави правителство, трябва да се конституира парламентът, да се избере неговото ръководство. Да се видят нагласите за какво мнозинство ще има. Не е изключено да има различни инициативи за създаване на комисия или комисии, занимаващи се с дейността на правителството през последните 4 години, включително и покрай  пандемията.

При правителство на малцинството парламентът ще се превърне в мястото на вземане и окончателно решаване на много въпроси.

Осигуряването на мнозинство няма да става от само себе си, то и за кворума няма да е толкова лесно дело, ако решат някои да си правят игрички и това им влиза в стратегията.

Ние се намираме в ситуация на преход към формиране на нова партийна система.

Една беше тя след вота през 1991 г. с двата полюса БСП и СДС, друга беше след вота през 2001 г. с появата на НДСВ, третата е не толкова след вота през 2009 г., а след президентския и местен през 2011 г. с доминация на ГЕРБ и с отчетливо присъствие на националистически формации, включително и във властта. Предстои да видим каква ще бъде тя през новото десетилетие.

– Съществува ли вариантът ГЕРБ без Борисов?

– В политиката всичко е възможно. Поне

към момента не се вижда вариант ГЕРБ без Борисов да е начело на формацията.

Не бива да привързваме с гадаенето и догадките. Все пак трябва да се има предвид, че в партийния живот в модерната българска държава след 1878 г. голямото предизвикателство пред политическите партии е какво става с тях след оттеглянето или без лидера, когато са били силни и особена на власт. Когато дадена партия се характеризира и свързва директно с дадена личност, неговия авторите и лидерски качества, след него настъпват трудни моменти. Без такъв лидер имаме те изчезват, разделят се или започва да намалява тяхната роля. Когато си силен или на власт имаш много „приятели“, но когато не си нещата седят по друг начин.

– Каква външна политика може да очакваме от едно правителство на протеста?

Без да сме разбрали кой ще е точно министър-председателят и външният министър, трудно може да кажем каква ще е външната ни политика или поне какво да очакваме.

Самите формации имат не малко различни нюанси във вижданията си във външната ни политика, включително и по геополитически, регионални проекти. Но държа да подчертая, че не става въпрос за избора ЕС и НАТО. По отношение на това няма разногласие, че сме част от тези две организации. Друг е въпросът как виждат мястото ни в тях, нашата роля, как да отстояваме и защитаваме нашия национален интерес. Дали сляпо ще следваме някоя столица или пък още по-зле още реди да е казала вече да се сме на нейна страна. Като цяло извън вниманието на обществеността у нас, на медиите, че и на социалните, е случващото се около нас в един радиус има няма 800 км. Нито кризата в Сирия е приключила, нито нещата в Либия са кротнали, наскоро отново беше замразен конфликтът в Нагорни Карабах, в Турция все още има огромен брой бежанци. Притеснителното е, случващото се в Донбас, където напрежението нараства от края на февруари насам с множество сигнали за нарушаването на примирието. Темата за членството на Скопие в ЕС също е на дневен ред. Ако някои смятат, че само с обяснението за да няма руско, китайско или сръбско влияние пускаме Северна Македония в ЕС ще мине, то жестоко се лъже. Друг е въпросът, че самата власт в Скопие има нерекъснато проблеми и влиза от скандали в скандали. Последният е за издаването на паспорти на международни престъпници. С гръм и трясък обявена като историческа, патриотична и европейска кампания за преброяване на населението се отложи, като повода беше пандемията с коронавируса.

Няма да е пресилено да се каже, че властите в Северна Македония използват темата за отлагането на преговорите за ЕС от страна на България за разрешаване на вътрешни проблеми и отклоняване на вниманието на обществото.

И не бива да оставяме на заден план Китай, който вече се сблъсква със своите инициативи и проекти със САЩ и Запада на Балканите. Външната политика, колкото и да е странно за мнозина днес, но може да доведе до бързо падане от власт на едно правителство без подкрепа не само в парламента, но и в обществото.

– Очаквате ли протести, организирани от ГЕРБ, като контрапункт на протестите срещу кабинета Борисов 3?

– Интересен въпрос. Това не бива да се изключва като вариант и не бива да се смята за изненада, ако се случи. Въпросът е какъв ще бъде поводът и колко ще има подкрепа в обществото. Дали ще се правят директно или чрез близки организации. На каква тактика ще се заложи, ако щете краткосрочна или дългосрочна. Включително очаквам да има такива и за останалите извън парламента.

Липсата понякога на протести и брожения не е много добре. Това е нещо нормално,

даже, ако управляващите ако са гъвкави и умели може да използват това и да изваждат дивиденти.

Едно интервю на Емил Славов

СПОДЕЛИ В