Ангелов: Европейската Супер лига като форма на футболен неокорпоратавизъм

62

Европейската Супер лига като форма на футболен неокорпоратавизъм

 На 18 април тази година световната футболна общественост беше разбунена, а и не само тя, тъй като този спорт отдавна е преди всичко политика, бизнес и комерсиализация. Това се случи, след като отборите на Арсенал, Атлетико Мадрид, Барселона, Интер, Ливърпул, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Милан, Реал Мадрид,  Тотнъм, Челси и Ювентус обявиха планът за създаване на Европейската Супер лига извън формата на ФИФА, УЕФА и националните федерации на трите страни Англия, Испания и Италия.

Самата идея отдавна витае във въздуха и не може да се смята за нещо неочаквано или появило се изневиделица. Богатите клубове, а и с огромни задължения не са криели подобни амбиции и в миналото. Това е част от процеса на развитие и редица събития, които вървят отдавна в професионалния футбол. Съвсем очакван и в духа на неокорпоративизма, бих го нарекъл футболен неокорпоративизъм. С един политологичен поглед ще се опитам да представя този процес и с не малко доза риск да прогнозирам докъде ще стигне в един или друг момент. Защото да се смята, че след острите реакции и заплахи на ФИФА, УЕФА, националните федерации, футболните привърженици, спонсори, наблюдатели и отказите вече на клубове от него този план ще умре ей така е меко казано илюзия.

Изстрелът отново е направен и той е част от едни глобални процеси и сблъсъци. Достатъчно е да си припомним опита на Г-14 от 2000 до 2008 г. за създаване на подобен проект. След неговия край те подсказваха по един и друг начин намерения да си имат свои елитен турнир. Мнозина подчертаваха, че подчинението тогава на големите клубове на ФИФА и УЕФА е временно явление, а създаването на нейното място на Асоциацията на европейските клубове като представител и защитаващ на интересите на европейския клубен футбол пред УЕФА няма да реши дългосрочно проблема, а само го отлага във времето.

Когато говорим за корпоративизъм, за неговата практика, понятие е необходимо да знаем, че те са получавали различни интерпретации и са били съпроводени с политическа полемика. От 1974 г. насам с името  американският политолог Филип Шмитер се свързва разделянето неокорпоративизма на два вида, като структура на представителство на интереси и като система на изработване на политики. Започва да се разбира под неокорпативизъм наличие на самостоятелно независими от държавата групови интереси и тяхната дейност е насочена към взаимодействие с тях за да се укрепи социалното партньорство и икономическата ефективност, което не е в рамките на традиционната представителна система. Когато говорим по тази тема не бива да забравяме, че иде реч за организации съответстващи на олигополните.

Да се говори само за някаква форма партньорство, комуникация и намиране на решения от кризисни ситуация под формата на неокорпативизма става все по-трудно с нарастващите възможности на корпорациите, глобализацията и дигатализацията. Опасността да корпоративната система в определени моменти да измести или подмени традиционната стават все по-видни и реални. Именно това ние наблюдаваме в идеята за създаване на Европейска Супер лига. Където събрани елитни и богати футболни клубове от различни страни формират отделен футболен клубен формат, подменяйки ФИФА, УЕФА и националните федерации. Криейки се под благородната маска, че става въпрос за оцеляването на футбола, за неговото добро и бъдеще развитие. Как това е станало в резултат на ситуацията, в която са попаднали клубовете заради Ковид 19, загубите и лишенията, които търпят. То и други търпят, но това за тях няма значение особено. Декларират, че не нарушават европейското законодателство. А, всъщност всичко е въпрос за пари, пари и пак пари.

Днес ФИФА, и особено УЕФА, както и националните федерации разиграват ролята, че нямат нищо общо със случилото се, но дали е точно така. Клубните международни формати претърпяха развитие от 90-те години насам. Всъщност какво се случи. Със създаването на Шамионската лига от 1992 г. насам и последвалите промени, големите станаха още по-големи, малките още по-малки. Разликите се увеличиха, неравенствата между клубовете скочиха драстично. Въвеждането на финансов феърплей не доведе до драстична промяна на ситуацията, видна е картинката от задълженията, които имат големите клубове. Сред футболните привърженици има сериозни съмнения, че за едни правилата се прилагат строго, а за други с не малко компромиси, аршинът зависи от големината и от коя страна е даден клуб. Комерсализацията на спорта доведе до ситуация много клубове да зависят от присъствието си в евротурнирите, груповите им фази за да може да си вържат бюджета. Около големите футболни звезди се изградиха цели брандове за печелене на средства, фондациите и благотворителните им кампании станаха част от изграждането на публичния образ. Не малко корпорации и компании, особено от Централна Европа насам гледат на притежанието на футболен отбор като на част от портфолиото им и твърдят, че това е техен социален ангажимент, каквото и да значи това. Да не забравяме и политическата нотка в притежанието на футболен клуб.

Има ли смисъл да се припомня реакцията и призива на Папа Йоан Павел Втори за осъзнавана, когато през 1999 г. гръмна рекордният тогава  трансфер на Бобо Виери в Интер за близо 49 милиона евро. Правеха се сравнения, че един грам от теглото на Виери струва повече от цената на златото, което вярно тогава не беше в днешните стойности. В момента сме свидетели отново как УЕФА с обещания за повече пари и промени ще се опита да задържи положението още няколко години с обещания за промени и повече пари за награден фонд. Такъв подход беше използван и през 2008 г. с края на Г-14. Това е все едно с бензин да се опитваш да гасиш пожар. Бизнесът и парите са поставени преди играта отдавна и да се мисли, че той може да се върне в миналото и романтичните времена няма как да стане. С първите стъпки на старта на плащане на играчи в хокея в Канада в края на 19 век възниква един въпрос как може да се плаща на някого за да играе една игра, въпрос днес звучащ странно в професионалния спорт и въобще не стои на масата. Да се мисли за някаква утопична масовизация от социалистически тип е също наивно и погрешно. Моделът на управление на финансовите средства, който битува във футбола трудно може да се промени и едва ли някои ще има воля да го направи това. Европейската супер лига днес остава на пауза, но в близко бъдеще отново ще излезе на бял свят от големите, които стават още по-големи след всяка нова промяна в клубните турнири от УЕФА. Тогава вече УЕФА ще трябва да се бори да е под нейната егида, а не на друга независима от нея организация. Времето все още не е дошло и привържениците реагират рязко и негативно, но утре нещата може да се променят. Въпросът е не дали, а кога ще има Европейска Супер лига, колкото тъжно и грозно да звучи.

Борислав Ангелов

СПОДЕЛИ В