Защо все повече компании дават на служителите си година творчески отпуск?

Практиката на т.нар. „сабатикал” става все по-популярна

На всеки седем години световноизвестният дизайнер Щефан Загмайстер затваря нюйоркското си студио за година ваканция, за да може той и служителите му да „освежат творческите си възгледи”.

В лекция в TED Загмайстер обяснява често пренебрегваната ценност на времето за почивка и показва иновативните проекти, вдъхновени в рамките на тези почивки.

„Управлявам студио за дизайн в Ню Йорк. На всеки седем години го затварям за една година, за да се заема с някои малки експерименти – неща, за които никога не остава време. Затваряме напълно”, обяснява Загмайстер.

„Ако погледна моя цикъл – седем години работа и една година ваканция, която е 12.5% от времето ми…..Но всичко, което направихме през 7-те години след първата ваканция, беше вдъхновено от тази 1 година почивка”, разказва той.

Загмайстер не е единственият, който е осъзнал ценността на почивката от активна работа.

Идеята за „сабатикала”
Идеята за свободната седма година води началото си още от еврейската традиция. „Бог наредил на евреите да си вземат една година почивка на всеки седем, в която да спрат да орат земята”. Американските университети решили на всеки шест години работа да дадат на професорите си една година почивка, за да се възстановят и заредят с нови идеи. Така постепенно се родила идеята за т.нар. „сабатикал” (sabbatical) – договорен с работодателя 3-, 6- или 12-месечен платен или неплатен отпуск за презареждане на батериите, подобряване на уменията, придобиване на нови знания или просто за разширяване на кръгозора.

Къде „сабатикал” е най-разпространен?
„Сабатикал” е най-разпространен в САЩ, Великобритания и Австралия, отбелязва BBC. Най-често от него се възползват преподаватели в университети или здравни работници. По-малко от една трета от американските работодатели позволяват ползването на „сабатикал”, подчертава BBC, като цитира данни от национално проучване през 2012.
„От 1971 французите имат право по закон да вземат такава почивна година. Но на практика малцина са се възползвали от това”, пише в книгата си „Интимната история на човечеството” британският изследовател и познавач на Франция Тиодор Зелдин.
През 2005 Швеция въвежда практиката на „сабатикал” в цялата страна. 12 хил. шведи, заявили подобно желание, могат да се възползват от една година отпуск, за да пътуват, учат или развият други свои умения. През този период те получават 68% от заплатата си. За тази една година шведското правителство дава възможност на 12 хил. безработни да заемат техните позиции.

Бизнесът и „сабатикал”
Все повече компании възприемат идеята за дълъг отпуск за своите служители. „Сабатикал” почивки се предлагат с различна продължителност и финансова обезпеченост. Някои компании предлагат тази възможност на служителите си след минимум половин година работа. По-обичайна практика е „сабатикал” да се предлага след 6 или 7 години работа в една и съща фирма, отбелязва списание Fortune. Подобен отпуск може да бъде предложен за срок от седмица до една година. В някои фирми това е платен отпуск, в други той е частично платен.
Fortune дава пример с 21 американски компании, които предлагат тази възможност на служителите си. Сред най-известните компании, посочени от изданието, са: Adobe Systems („сабатикал” от един месец след пет години работа, като с времето в компанията продължителността му се увеличава); софтуерната компания Autodesk (6-седмичен отпуск след 4 години работа); консултантската компания Boston Consulting Group (2-месечен отпуск след 5 години работа); Deloitte (различни варианти на „сабатикал”); PricewaterhouseCoopers (3-седмичен отпуск след 5 години работа); VMware (3-месечен отпуск след 5 години работа).

Дали почивната седма година ще се наложи по света като 40-часовата работна седмица, предстои да видим.